Погледи се вливат през мен,
тъй тихо пристъпвам.
С девет пера ме дари -
за девет години без мен,
И в сън, и в спомен, и в ден
очи зовът покой
В наще спомени
никога не сме сами.
И най-милото руши се пред мен,
то чезне пред мен.
Ще бъдем сенки
на всички деца.
Не е достатъчно
да си със някого завинаги,
трябва освен това
да те е страх.