На мен ми трябва да е студ, а не да бъде лято Ръката ми да е юмрук подпрял гърба на някой Рояк от хиляди звезди като мухи да зъзнат И влюбените до зори да се целуват без да бързат Рояк от хиляди звезди като мухи да зъзнат И влюбените до зори да се целуват без да бързат А мойта жажда за живот да утоли дървото Порасло върху татков гроб, набъбнал от доброто И както неговия сън сънувам без да лягам Така умирам през деня когато го забравям И както неговия сън сънувам без да лягам Така умирам през деня когато го забравям ♪ И в синьо-сивите очи на татко се прибирам А той си е все още жив и шеговито ми намига Земята му се подравни и паметник ще правя А ми се иска да съм аз на гроба му от камък Земята му се подравни и паметник ще правя А ми се иска да съм аз на гроба му от камък