Таборът шарен пак пътува,
тъмни очи горят,
плачат сърцата, те са заедно,
но за последен път.
Колко жестока е съдбата,
времето как да спрат?!
Късно е вече, те са заедно,
но за последен път.
Откакто свят светува,
тежък закон царува,
момичето е дадено на друг!
Всяка нощ в съня му ще идваш, Джалма!
Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалма!
Циганин как обича зная, но още знам,
циганин как страда щом остане сам.
Тя ще замине утре, някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.
Всяка нощ в съня му ще идваш, Джалма!
Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалма!
Циганин как обича зная, но още знам,
циганин как страда щом остане сам.
Тя ще замине утре, някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.
Таборът шарен пак пътува,
тъмни очи горят,
плачат сърцата, те са заедно,
но за последен път.
Откакто свят светува,
тежък закон царува,
момичето е дадено на друг!
Всяка нощ в съня му ще идваш, Джалма!
Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалма!
Циганин как обича зная, но още знам,
циганин как страда щом остане сам.
Тя ще замине утре, някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.
Всяка нощ в съня му ще идваш, Джалма!
Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалма!
Циганин как обича зная, но още знам,
циганин как страда щом остане сам.
Тя ще замине утре, някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.
Всяка нощ в съня му ще идваш, Джалма!
Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалма!
Циганин как обича зная, но още знам,
циганин как страда щом остане сам.
Тя ще замине утре, някъде там на юг,
обречена да е жена на друг.