Да си вземем сбогом, със онази любов, без която никак не можем. Не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен Спи булеварда след дългия ден, спят уморени, тротоарите пусти Под ръка аз вървя с подранилата зима и събирам своите чувства И все по далече, и все по назад, стъпки остават, остават зад мене. И от просяк по-беден, и от граф по-богат аз вървя и раздавам надежда. Да си вземем сбогом, със онази любов, без която никак не можем. Не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен И все по далече, и все по назад, стъпки остават, остават зад мене. И от просяк по-беден, и от граф по-богат аз вървя и раздавам надежда. И събирам, раздавам дори не броя своите срещи в града милионен аз вървя за да търся в теб любовта, любовта без която не можем... И събирам, раздавам дори не броя своите срещи в града милионен аз вървя за да търся в теб любовта, любовта без която не можем без която не можем... Любовта без която не можем, /2x без която не можем...