Кой препуска диво в нощта?
Кой ли?
Слял се с коня си в безумен устрем
Сякаш гони краят на света
Свил до болка немите си устни
Чуй камшика тънко как свисти!
Чуй го!
И разсича с ярост тишината
Коннико, какво ли търсиш ти
Че летиш към края на Земята?
Няма да се спре за миг едва
Няма към какво да се завръщаш
Устремът е моята съдба
Рискът е печалната ми същност
Хората в спокойни нощи спят, йе-е-еа
В тихите си сънища завити
Мен ме гони лудият ми път
През нощта нагоре към звездите
Хората, не бягам аз от тях
Зная
Зная, просто вече нямам време
Нерви, думи, помисли и страх
Аз от тях изплетох свойто стреме
И летя към моя хоризонт
И летя през кулите от пясък
Миналото си смених със кон
И за мене изборът е ясен
Аз препускам диво в нощта
Слял се с коня си в безумен устрем
Сякаш гоня края на света
Свил до болка немите си устни
Хората, не бягам аз от тях
Зная
Зная, просто вече нямам време
Нерви, думи, помисли и страх
Аз от тях изплетох свойто стреме
И летя към моят хоризонт
И летя през кулите от пясък
Миналото си смених със кон
И за мене изборът е ясен
Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа?
Аз препускам диво в нощта
Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа?
Аз препускам диво в нощта
Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа?
Защо ли, защо ли препускам в нощта?
Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа?
Хуу-хуу-хуу