Краят ти още не е тук, но идва към теб
Ако го изчакаш на два крака, ще стигнеш далеч
Звучи като противоречие и е
Но истините се познават по лъжите ни днес
Така че остави ме да им звуча дълбок
Мислите са на кълбо, а да ги разплита балъка мъка мно'о
Ебати слаломите, писнало ми е най-умните
Да зяпат заспали от сянката как им минават дните
Идва, идва здрач, за да зазори
Идва утринта, да, за разгори
Идва, идва здрач, за да зазори
Идва утринта, да, за разгори
Краят ти още не е тук, но идва към теб
Ако го изчакаш на два крака, ще стигнеш далеч
Ако си горял ярко преди да изтлееш
Може отново да те запалят, факла ли си или свещ?
Боен вик на хиляди или сто молитви от един
Всичко е измислено, но нима светът ни е предвидим
Нямам врагове във тая рап глупост
Сигурно защото рапетата ме слушат на ужас
Преди да скочат във студиото, да седнат до пулта
И да си върнат куража, че има смисъл да цепят нов дубъл
Ставах да тичам със Слънцето сутрин
Не веднъж чакал съм го да се разбуди
Километри на Армията, но обиколките дразнеха
Чувствах се като куче, което си гони опашката
Сега тичам само в свойта собствена глава
Преследвам там хоризонта
Край няма, край няма, това е прекрасното очакване
Бъдеще в сегашно време
Идва, идва здрач, за да зазори
Идва утринта, да, за разгори
Идва, идва здрач, за да зазори
Идва утринта, да, за разгори
Дали да си изсипя кефа
Дали да избия болка
Може би просто ще оставя римите ми да водят
Ще отворя страницата със записки, стари неща
Да видя какво ще извадя оттам