Помниш ли каза ми, че невъзможно е,
да сме каквито не сме?
По-пътя си вървим, докато времето ни държи за ръце!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е,
да сме каквито не сме?
Дори и за момент опитай като мен,
виж малките неща!
Будя се сутрин, днес ще бъда това,
което искам, което бях в съня!
Навън излизам, хората крачат и мълчат.
Мисли своя човек, за всеки ден и за своя път!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е,
да сме каквито не сме?
По-пътя си вървим, докато времето ни държи за ръце!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е,
да сме каквито не сме?
Дори и за момент опитай като мен,
виж малките неща!
Мога да губя и обичам дори!
Казваш, че лудост е това може би,
но после тръгвам и не поглеждам назад!
Всеки от нас мисли за своя ден и за своя свят!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е,
да сме каквито не сме?
По-пътя си вървим, докато времето ни държи за ръце!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е,
да сме каквито не сме?
Дори и за момент опитай като мен,
виж малките неща!
Нали разбираш, усмихната, страстна!
Светя там където другите гаснат!
За теб, не съм бил, но мога и да бъда,
телата са горещи, а любовта присъда!
Забравило, че съществувам, само блага дума ми е,
назад да кажа, че не искам друга!
Ще се усмихна, щом все още има смешни!
Не се обръщай много, твой са за тебе грешни!
Ако виждам бъдещето,
тогава за какво ние е то?
Но аз мога да те заведааа...
Помниш ли каза ми, че невъзможно е,
да сме каквито не сме?
По-пътя си вървим, докато времето ни държи за ръце!
Помниш ли каза ми, че невъзможно е,
да сме каквито не сме?
Дори и за момент опитай като мен,
виж малките неща!