Слънцето целуна каменния кей, лодката ти виждам надалече. Клонки от маслини вятърът люлей - те ми шептяха цяла вечер, цяла вечер... Припев: Ти тръгна сам и прегърна те морето, ще ти напомня то за моята любов. От смъртен страх е сърцето ми обзето, ще споделиш ли с мен живота си суров? В пурпурни огньове залезът гори, лодките се връщат с пълни мрежи. С дъх солен в косите вкъщи влизаш ти и от теб струи сурова нежност, мъжка нежност. Припев: Ти тръгна сам и прегърна те морето, ще ти напомня то за моята любов. От смъртен страх е сърцето ми обзето, ще споделиш ли с мен живота си суров?