По наще черни градини Ходят само безлюдни деца С усмивки през зъби И красиви дела Аз там се лея по дългите Прекрасни алеи С аромати на зима И студени тела В тази тъмна утроба Всичко тежи Тихо навел съм глава Аз съм тих Живея в кухините между две стени Не чувам стенания и чужди болки Само образи се вливат през мене И тихо ми крещят Погледни ме, не отвръщай очи Погледни ме и с мене бъди Познати ръце ме докосват Изписват речта ми със скръб Желая за миг да ме няма И с мене да свърши светът В тая стая безлюдна Не можеш обърна гръб Без мен, без мен По-добре Без мен, без мен Вия от глад, Със сълзи на очи Натрошени от мисли стъкла С тях краката ми са опити И всеки поглед е всичко Което имам да дам Вярвам че тук стоя аз И там няма друг и там няма друг Сам да бъдеш - така по-добре е Нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмилее И най-близкото става далечно Всяка клетва е само измама Всяка нежност крий удари груби Нека никога нищичко няма За да няма какво да се губи В цялата върволица от страсти Лияните на моята мисъл С изпънат врат и клюмнала глава Над света се надсмивам Признавам, победа няма И края също няма да позная Но поне усетих Такъв успех Ах, какъв Успех!