Стотици реки опасват тоя град
Разстлани покрай него въжета
И там птиците, с гърла игли
Възли веят, затягат, душат
Представи си, че си ти и
Твойто тяло препуска
Приковано за желязна кола
Те те влачат по земята и се вдига прах
И песните на птиците плачат
Стигаш плах и студен до кървав площад
Където всички твои познати се смеят
Вързан здраво с очи, изтъкани в небето
Ах да можеше да изкрещиш!
Аааа
Внезапен мрак
И надигат се викове колко
По тях прокарват се ръце на мършави вълци
Крастави сиви мъгли
И един върху друг
Преплетени в студ стигат
Обратни на вид върхове
С изпочупени пръсти
През отвори провисват
Най-накрая "Аз победих!"
Аааа
Само някой да каже
Отново "Аз победих"
Приятелю, ти никога няма да разбереш
Къде зимуват притесненията на духа
и разбира се човекът без глава пред тебе
който си създал, няма как да ти обясни, че
Разумът няма нищо общо с въображението
Чуваш ли как профучават хиляди изстрели
през главата ти и създават пролуки
В момента, в който ги чуеш, от там ще проникне
светлина, там ще се изтрият слоевете страх
Там ще изпишат на другата страна
Убий себе си, убий мен, Убий себе си, убий мен
Убий себе си, убий мен, Убий себе си
Не знам дали ми се струва
или вече не виждам надалеч
но когато вятър повее
и слънце блесне в очи
повече миражи няма
И спомням, че има вълни
по хоризонта плуват познати весла
под обърнат флаг
Обещай ми любов, обещай ми тревога
Обещай ми любов, обещай ми тревога
Обещай ми любов, обещай ми тревога
Обещай ми любов, обещай ми тревога