Дали да се спра когато в мен
Гори факела на тленна, подлудяваща и зла омраза
Сила или слабост, не виждам смисъл нищо произлязло от теб да пазя
Не ми се моли ти устата си ти затвори веднага зъби да не влязат
Натрапчива се носи, мириса на отврат, разлагаща се плът, зараза
Знай че ти ще паднеш
Когато аз се надвеся
Живота, който криеш
Ще гледаш през завеса
Сега е моят ред да властвам, не искам да го крия
Но не виждам в теб човека
Който израснал е над всичката помия
Ставай и се махай
До край аз ще стискам зъби впити
И твоята плът кърви
Кой ще се пречупи първи
Май и този път ще бъдеш ти
Единственото
Което Знаеш
Беше до тук
Отбити морално
Погромът връхлита в полумрак
Провал те мачка пак
Сам на себе си враг