Хванахме си пътя Едни по правия като линия Други, обгърнати в мъгла Движим все по кривия Уж извървяли Толкова мили, а Пак ще сме Изгнили в идилия Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Ама край няма Край няма красота Орбитира мисълта И дори и да поискам Не мога да я спра Греховете ми Излязоха на повърхността Някой да ми подаде Чаша хладка вода И дотам Пак съм сам Седемте пируват Аз съм прям Вече знам На тях робувам Хванахме си пътя Едни по правия като линия Други, обгърнати в мъгла Движим все по кривия Уж извървяли Толкова мили, а Пак ще сме Изгнили в идилия Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Край Ама край няма