Вече свикнал със празната хлад
Обикнал комфорта на сладка тъга
Питам тва ли съм аз
Питам тва ли съм аз
Вече само страха и животинския глад ли са там
Само тва ли е там
И тва ли съм аз
Тва ли съм аз
На поле от катран
Облещил очите към слънцето, чакам го сам
Дресирал гнева си със суета
Подострил езика, затънал в кал
Впрегнах моя господар
И са яздя си страха
Са жонглирам с реалност
Са съм никой и съм пръв
Лицето ми е празно, а ръцете ми са в кръв
Гледам навътре и надолу и виждам само смърт
Непоклатима стража, тва е щото те не знаят
В тях се припознавам
Непоклатима стража, тва е щото те не знаят
Страха се крие и в палача
Хладнокръвно браня, тва което мисля и вярвам
Не знам дали е истина, ама и е те не знаят
Аз съм чучело от тъга и слама
Играя страшен по принуда в гротескна драма
Аз съм плашило с една единствена задача
Страховете ми да стряскам
И да се моля, че се плашат
Аз съм чучело от тъга и слама
Играя страшен по принуда в гротескна драма
Аз съм плашило с една единствена задача
Да плаша
Да оцелявам
Върша тва което трябва
Или това, което ми кажат
Няма значение докато сит ми е стомаха
Главата си в торбата слагам, чакам свойта част от хляба
Няма значение, щото и те не знаят
Кое е истина
И кое е от играта
Няма и да разберат, тук един е царя
Важното е да се вярва
В квото и да е стига от него да бягаш
Вече свикнал с празната хлад
Обикнал комфорта на сладка тъга
Питам тва ли съм аз
Питам тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз