Денем си седя и от бутилката си къркам Нощем на гърдите ми смъртта си похърква Чака да сме заедно и направо се побърква Но май съм прокълнат знам и не овъртам Будя се често и не заспивам лесно какво направих грешно гледам пистолета във съседство Защо всичко във живота си го чувствам толкоз безуспешно Нещо е объркано в съзнанието ми бездно Дали светлината е утеха или влак Във тунела преминава и разкъсва този мрак Това остава вечно в мечтите на глупак Посред толкоз много хора ама пак съм единак И няма как да избягам пак или да съм вечно млад Уж съм здрав ма душевно остарях от страх да загубя себе си кат тях Взирам се в бездната и тя обратно ме поглежда Казват че в живота рано късно всичко се нарежда Но оплитам се във него като в прежда Продължавам да опитвам но душевно се изцеждам