Всяка нощ оставах плът по струните ти Tи оставаше живот по устните ми Изсъхнали цветя напук в очите ми Искам да кажа за мене няколко истини Всяка нощ поглеждах през прозореца си Очаквах гост за минорите ми С лека ръка запалих сълзите си За да те стопля Помня звука на твоя смях Помня как умирахме от страх Че ще остареем и ще се превърнем в прах Давам живот на песента Бягам напред към пропастта Идвам да те търся от другата страна Разбрах, че с теб само си крадеме време Видях, че няма кой да ни спаси Мълчах и чаках лудостта да спреме Но пак сами сме, както и преди Разбрах, че с теб само си крадеме време Видях, че няма кой да ни спаси Мълчах и чаках лудостта да спреме Но пак сами сме, както и преди Белези до гроб оставят пръстите ти Паника и шок обземат мислите ми Обещай, че ще умреш след мен Защото без теб не мога да изкарам и ден Всяка нота, всеки тон, са искрени Написани с любов и кръв по листа ми С лека ръка ще запаля града За да те стопля Помня звука на твоя смях Помня как умирахме от страх Че ще остареем и ще се превърнем в прах Давам живот на песента Бягам напред към пропастта Идвам, да те търся, от другата страна Разбрах, че с теб само си крадеме време Видях, че няма кой да ни спаси Мълчах и чаках лудостта да спреме Но пак сами сме, както и преди Разбрах, че с теб само си крадеме време (крадеме време) Видях, че няма кой да ни спаси (кой да ни спаси) Мълчах и чаках лудостта да спреме Но пак сами сме, както и преди Разбрах, че с теб само си крадеме време Видях, че няма кой да ни спаси Мълчах и чаках лудостта да спреме Но пак сами сме, както и преди