Аз те моля, затвори очи,
ти недей да плачеш, знам че те боли,
от мойта стая бяла с безброй врати защо избяга?
Бяла стая в нея самота,
защо отключи бързо последната врата,
защо светът погледна с отворени очи,
лицето ти оцвети - усмивката промени,
душата ти заличи.
И не искам вече да поглеждаш назад,
в мойта стая с безброй врати,
върви при другите намазани с грим,
мечтая лудо за старите дни.
Стоя на пръсти на края на света,
градът умира бързо под моите крака,
политам там където е нощта,
лицето ти оцвети - усмивката промени,
душата ти заличи - моля те спри.
И не искам вече да поглеждаш назад,
в мойта стая с безброй врати,
върви при другите намазани с грим,
мечтая лудо за старите дни.
Аз те моля, затвори очи,
мечтая лудо.
И не искам вече да поглеждаш назад,
в мойта стая с безброй врати,
върви при другите намазани с грим,
мечтая лудо за старите дни.
И не искам вече да поглеждаш назад,
в мойта стая с безброй врати,
върви при другите намазани с грим,
мечтая лудо ...