Опитомен и поставен във клетка в началото,
а после научен сам да я пазиш.
Човек или част от машина в системата
другите плюеш, а себе си мразиш.
Искаш да имаш, за да покажеш,
че си единствен, не си от народа.
Мислиш, че можеш да купиш приятели
и пазиш гърба си, лежейки на пода.
Ние сме тук някъде, а някъде умират бавно...
Умират бавно икони, в които съм вярвал
и падат около нас.
Събираш сили да кажеш,
че вече не можеш да ходиш след себе си виждам аз.
Умират бавно икони, в които съм вярвал
и падат около нас.
Събираш сили да кажеш,
че вече не можеш да ходиш след себе си виждам аз.
Подаваш ръка или стискаш юмрук?
Сега вярваш или се съмняваш?
Вселената пази ли всеки от нас
и връща ли всичко, което ѝ даваш?
Ако забравиш за ден ти това, на което насила си учен
дали няма да видиш във капка вода цял свят в облак памучен?
Ние сме тук някъде, а някъде умират бавно...
Умират бавно икони, в които съм вярвал
и падат около нас.
Събираш сили да кажеш,
че вече не можеш да ходиш след себе си виждам аз.
Умират бавно икони, в които съм вярвал
и падат около нас.
Събираш сили да кажеш,
че вече не можеш да ходиш след себе си виждам аз.
В началото - радост, вяра, съмнение, пулс, гняв, страх,
лицемерие, безразличие, примирение, ГРОБ!
Ние сме тук някъде, а някъде умират бавно...
Ние сме тук някъде, някъде, някъде...
Умират бавно икони, в които съм вярвал
и падат около нас.
Събираш сили да кажеш,
че вече не можеш да ходиш след себе си виждам аз.
Умират бавно икони, в които съм вярвал
и падат около нас.
Събираш сили да кажеш,
че вече не можеш да ходиш след себе си виждам аз.