Когато нощта ме опари с ръката си властна и строга Усещам със спомени стари, сърцето ми бие тревога Политат изстинали чувства в небето от нови надежди И търся с напукани устни, дори малко капчица нежност Без обич, без обич не мога Сърцето ми бие тревога И скитам през мъртви пожари, и питам за нови огнища А утрото тъжно повтаря: "Животът без обич е нищо" А утрото тъжно повтаря: "Животът без обич е нищо" Но виждам очи отдалече с любов да се взират отново Отива си пустата вечер, сърцето ми бие тревога Без обич, без обич не мога Сърцето ми бие тревога Политат изстинали чувства в небето от нови надежди И търся с напукани устни дори малко капчица нежност Без обич, без обич не мога Сърцето ми бие тревога И скитам край мъртви пожари, и питам за нови огнища А утрото тъжно повтаря: "Животът без обич е нищо" Без обич, без обич не мога Сърцето ми бие тревога Без обич, без обич не мога Сърцето ми бие тревога