Когато нощта ме опари с ръката си властна и строга
Усещам със спомени стари, сърцето ми бие тревога
Политат изстинали чувства в небето от нови надежди
И търся с напукани устни, дори малко капчица нежност
Без обич, без обич не мога
Сърцето ми бие тревога
И скитам през мъртви пожари, и питам за нови огнища
А утрото тъжно повтаря: "Животът без обич е нищо"
А утрото тъжно повтаря: "Животът без обич е нищо"
Но виждам очи отдалече с любов да се взират отново
Отива си пустата вечер, сърцето ми бие тревога
Без обич, без обич не мога
Сърцето ми бие тревога
Политат изстинали чувства в небето от нови надежди
И търся с напукани устни дори малко капчица нежност
Без обич, без обич не мога
Сърцето ми бие тревога
И скитам край мъртви пожари, и питам за нови огнища
А утрото тъжно повтаря: "Животът без обич е нищо"
Без обич, без обич не мога
Сърцето ми бие тревога
Без обич, без обич не мога
Сърцето ми бие тревога