Намръщен и безмощен след пореден лош ден Гложден от мисли се разхождам посред нощем Още се надявам нещо в мене да се промени Но уви - пия всеки ден и то без поводи Гледам тъжно през прозореца Когато дъжд вали и не спирам тихо сам да си повтарям "Мъж бъди!" Защото след дъжда идва ред и на дъгата Така че може би има радост и след тъгата Но, моля те, кажи ми как да се отпусна Когато реалността е просто толко гнусна? Нервите не ми издържат вече А и плюс т'ва съм се оперирал от емоции и чувства Бурята в душата ми не затихва Утехата откривам само щом напиша стих-два Виждам дяволът навсякъде да се усмихва и да казва "Успехът се заплаща с лихва" Толкова години искам да отключа Щастието в себе си и търся ключа Но не го откривам и не спирам да се уча Вместо да се натъжавам и да се приключа Толкова години искам да отключа Щастието в себе си и търся ключа Но не го откривам и не спирам да се уча Вместо да се натъжавам и да се приключа Продължавам с всеки изминал ден Да се уча от хората От природата, от животните Като цяло от всичко Така че и вие По-добре се учете и стойте будни