Време е да влезнем в правилния път, с порив да разцепим мрака. Живота ни зове на страшния си съд, трудно е да бъдеш някой. Ще срещнем тайни злини. Ще видим мъртви души, но пътят наш е един и по него с теб ще вървим. Толкова години скланяхме глава, стига утвърдени теми. Паднаха ни вече млечните зъби, вече ставаме за семе. Ще бродим дълго без страх, видяли святост и грях. През огън, пепел и прах, с рамене натежали от тях. Наште ръце разпиляват нощта, останала без власт. Наште тела не познават умората на този свят. (х2) Наште души в своя храм ще потърсят по-спокойни дни. Поглед назад с тъга ще обърнат и ще са сами. Вечният зов ще събуди от дълъг сън сърцата ни. И пак през огън и дим все напред ще вървим. Наште ръце разпиляват нощта, останала без власт. Наште тела не познават умората на този свят. (х2)