Време е да влезнем в правилния път,
с порив да разцепим мрака.
Живота ни зове на страшния си съд,
трудно е да бъдеш някой.
Ще срещнем тайни злини.
Ще видим мъртви души,
но пътят наш е един
и по него с теб ще вървим.
Толкова години скланяхме глава,
стига утвърдени теми.
Паднаха ни вече млечните зъби,
вече ставаме за семе.
Ще бродим дълго без страх,
видяли святост и грях.
През огън, пепел и прах,
с рамене натежали от тях.
Наште ръце разпиляват нощта,
останала без власт.
Наште тела не познават
умората на този свят. (х2)
Наште души в своя храм
ще потърсят по-спокойни дни.
Поглед назад с тъга ще обърнат
и ще са сами.
Вечният зов ще събуди
от дълъг сън сърцата ни.
И пак през огън и дим
все напред ще вървим.
Наште ръце разпиляват нощта,
останала без власт.
Наште тела не познават
умората на този свят. (х2)