Някъде под небето на грешната Земя живеел народ обречен на живот без светлина. Слепи им били очите, вечна била нощта, черни били ръцете на сляпата съдба. Дълго така живяли в мрак и тъмнина, свои богове създали - идоли на скръбта. Но станало нещо странно в техния тъмен свят - родил се човекът-чудо, прогледнал за първи път. Бликнала стръвна завист в обречените души, те черни пръсти сплели в своите коси, очите му отнели и до края на своя живот осъден бил да страда от слепия народ. С вериги окован завинаги, затуй, че бе видял деня. На хиляди слепци не можеше да бъде крал и в нощта остана сам със своята вина. Със свойта вина. С вериги окован завинаги, затуй, че бе видял деня. На хиляди слепци не можеше да бъде крал и в нощта остана сам със своята вина. Остана сам със своята вина. Остана сам със своята вина. Остана сам със своята вина.