Бавно светлее моят прозорец, хиляди сенки плъзват навън. Още преди очи да отворя леко отлита нощният сън. Облаче бяло плува в небето, пролет разстила пъстър килим. Слънчево утро гали полета, бликва живота с порив незрим. Виждам как сега от светлата зора ражда се деня, пиян от светлина. Чувам нечий глас в безбрежна тишина - той вика ме навън. Нима това е сън? Ела! Ела! Тичам из равни, светли простори, сякаш сега съм малко дете. Вдигам глава, поглеждам нагоре - тихо се радва моето съце. Виждам как сега от светлата зора ражда се деня, пиян от светлина. Чувам нечий глас в безбрежна тишина - той вика ме навън. Нима това е сън? Ела! Ела!